Тема: ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ НА НОТАРИУСИТЕ

Изготвил: Адв. Д.Тунчев

 

 


  1. ВЪВЕДЕНИЕ.
  2. ПРИЛОЖИМА НОРМАТИВНА УРЕДБА.
  3. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НОТАРИУСА. ПРОИЗВОДСТВА СРЕЩУ НОТАРИУСИ. ПРОЦЕДУРА.
  4. КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА НОТАРИУСИТЕ. ОРГАНИ НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА.
  5. ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ. ВИДОВЕ.
  6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.

1. ВЪВЕДЕНИЕ:

Законът за нотариусите и нотариалната дейност („ЗННД“) урежда правния статут на нотариусите, на Нотариалната камара, организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси. Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариална дейност. Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната камара. Нотариусът лично извършва нотариалните и другите предвидени от закона действия. Районът на действие на нотариуса съвпада с района на съответния районен съд.


2. ПРИЛОЖИМА НОРМАТИВНА УРЕДБА:

  • Закон за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД);
  • Граждански Процесуален Кодекс (ГПК);
  • Закон за задълженията и договорите (ЗЗД);
  • Закон за собствеността (ЗС);
  • Наказателен кодекс (НК);
  • Наказателно-Процесуален кодекс (НПК);
  • Устав на Нотариалната камара.

3. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НОТАРИУСА. ПРОИЗВОДСТВА СРЕЩУ НОТАРИУСИ. ПРОЦЕДУРА:

Нотариусът е независим орган и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона. При задържане на нотариус или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на нотариусите. На нотариуса се дължи съдействие и уважение при изпълнение на неговите функции. Нотариусът има право на свободен достъп в съдебните и административните служби и може да прави справки по дела и преписки, както и да иска копия, преписи и документи и да получава сведения и удостоверения с предимство. При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна. Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара. Нотариусът е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията съгласно устава на Нотариалната камара.

Правата и задълженията на нотариуса са част от нотариалната правоспособност на нотариусите. Тези права и задължения в някои отношения са принципи на нотариалното право и са нормативно уредени. Някои от тях произтичат пряко и непосредствено от закона, а други (чл.22 ЗННД) са признати от закона, но основанието за възникването им е договор. Поначало всички права и задължения възникват с възникването на правоспособността на нотариуса и се прекратяват с нейното прекратяване, но някои възникват преди това (задължението за застраховане) и не се прекратяват с прекратяване на правоспособността (задължението да се пази служебната тайна).

ПРАВА:

  1. Право на независимост – чл. 17;
  2. Право на съдействие – задължение за всички лица да оказват съдействие;
  3. Право на достъп по административни и съдебни служби;
  4. Право на срещи насаме – не е абсолютно, защото ако лицето иска да присъстват трети лица е допустимо;
  5. Неприкосновеност на служебния архив на нотариуса;
  6. Право на сдружаване – по чл. 34А – законът им признава това право при условията на гражданското дружество по ЗЗД.

Нотариусът има следните права, произтичащи от разпоредбата на чл. 22, а именно:

– да дава консултации (писмени и устни);

– да изготвя и проверява проекти на документи;

– да снабдява страните с документи и книжа, които са им необходими;

– да посредничи между страните;

– да е изпълнител на завещание;

– да е управител на имущество.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ:

  1. За съдействие – основно и водещо;
  2. За безпристрастност – чл. 23;
  3. За опазване правата и интересите на страните – чл. 25 (да упътва страните; да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици; да не допуска пропуски; да представи на съдията по вписванията книжата, подлежащи на вписване; да предостави банкова сметка, по която да се извършват плащания в определени случаи);
  4. За спазване на професионална тайна: задължение да не се разгласяват факти и обстоятелства, станали му известни при изпълнение на служебните задължения; да не се облагодетелства нотариуса или трети лица, за сметка на наученото;
  5. Задължение за застраховане по чл.30 и задължение за социално осигуряване;
  6. Задължение да води счетоводство и задължение за вноски в нотариалната камара – 3 вида:

встъпителна (еднократно); годишна (ежегодно) и допълнителна. Определят се от Общото събрание на Нотариалната камара. Решението за определяне на встъпителната и годишната вноска се взима с обикновено мнозинство, а за допълнителните – с квалифицирано;

Нотариусите имат задължение за спазване на професионалната етика и опазване престижа на професията.


4. КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА НОТАРИУСИТЕ. ОРГАНИ НА НОТАРИАЛНАТА КАМАРА.

Конрол върху дейността на нотариуса

Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара (чл. 80б ЗННД). Проверка на дейността се назначава със заповед на министъра на правосъдието по служебен почин, по повод на сигнал или жалба на заинтересувано лице, както и по предложение на Съвета на нотариусите. Заповедта не подлежи на обжалване. За констатациите от проверките се съставя протокол, като копие от него се изпраща и на Съвета на нотариусите. За осъществяване на своите правомощия по чл. 80б министърът на правосъдието се подпомага от инспектор-нотариуси по списък, предложен от нотариалните колегии и утвърден от Съвета на нотариусите. За инспектор-нотариуси се предлагат членове на Нотариалната камара с повече от 10 години общ юридически стаж, от който три години като нотариус. Инспектор-нотариусите се избират от общото събрание на съответната нотариална колегия за срок три години. Решението се взема с мнозинство от повече от половината от присъстващите членове. Общият брой на инспектор-нотариусите не може да бъде по-малък от 10. След избора съветът на нотариусите изготвя списъка на инспектор-нотариусите и го представя на министъра на правосъдието.

Органи на нотариалната камара

Органите на нотариалната камара са: Общо събрание, Съвет на нотариусите, Контролен съвет, Дисциплинарна комисия.


5. ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ. ВИДОВЕ:

 

  1. ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

а. Нормативна уредба: ЗННД, Глава пета, Дисциплинарна отговорност

„Чл. 74. (1) За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.“

  1. Дисциплинарна комисия. Дисциплинарна отговорност.
  • Дисциплинарна комисия

В настоящето изложение обращме внимание на органите от нотариалната камара, които упражняват правонаказваща функция. Такъв орган е Дисциплинарната комисия.

Дисциплинарна комисия се състои от 6 члена. Дисциплинарната комисия разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу нотариуси и помощник-нотариуси по реда, предвиден в закона. За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност. Не се ползват с имунитет и носят и наказателна и гражданска отговорност.

  • Дисциплинарна отговорност

За виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара – нотариусът и помощник-нотариусът носят дисциплинарна отговорност.

В дисциплинарната комисия на Нотариалната камара се подават жалби срещу нотариуси от камарата.

Дисциплинарните наказания са:

  1. порицание;
  2. глоба от 1000 до 5000 лв.;
  3. предупреждение за лишаване от правоспособност;
  4. лишаване от правоспособност за срок от 3 месеца до 5 години.

Глобите се изплащат в полза на Нотариалната камара. Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Дисциплинарното производство се образува по предложение на министъра на правосъдието или служебно по решение на Съвета на нотариусите. Органът, по чиято инициатива е образувано дисциплинарното производство, уведомява нотариуса, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването. Председателят на дисциплинарната комисия определя председател и двама членове на дисциплинарния състав, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело. Решението на дисциплинарната комисия може да се обжалва от нотариуса, от Съвета на нотариусите и от министъра на правосъдието пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок от съобщението. Нотариусите имат място при предварителната защита на субективните права. При сключване на сделки нотариусите гарантират свободното изразяване правно релевантните волеизявления на страните, подпомага страните при съгласуване на техните законни интереси. За сделки с недвижими имоти нотариалната форма е задължителен елемент от фактическия състав, за да се осъществи сделката.

  1. ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ.

 Нормативна уредба – ЗННД, ГПК, ЗЗД

ЗННД. Глава четвърта „Имуществена отговорност“:

„Чл. 73. (1) (Доп. – ДВ, бр. 123 от 1997 г.) Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

(2) Държавата не отговаря за действията на нотариуса.“

ЗЗД, Обща част. Глава втора „Източници на задълженията“. Раздел четвърти „Непозволено увреждане“:

„Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.“

  1. Имуществена отговорност на нотариусите във връзка със сключването на сделки, с които се прехвърля право на собственост

Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален интерес.

Имуществена отговорност на нотариусите е уредена с препращане към нормите на гражданския закон. По ЗЗД отговорността бива договорна и извъндоговорна, преддоговорна (по чл.12, ЗЗД), за вреди и т.н. Съществуват няколко теории за това каква отговорност следва да носи нотариусът, но прието в практиката е имуществената отговорност по ЗННД да бъде и

договорна и деликтна, тъй като нотариуса може да се намира в договорни отношения с увреденото лице, но може и да не се намира в такива. Държавата не носи отговорност за вреди причинени от нотариус по ЗОДВПГ, тъй като нотариусът не е държавен служител. Нотариусът отговаря за всички вреди, но до размера на удостоверявания материален интерес. Този интерес се определя от пазарната цена или данъчната оценка. Когато функциите на нотариус се изпълняват от Съдия по вписването отговаря държавата, тъй като той е държавен орган.

При сключването на сделка, с която се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, сделката следва да се сключи под формата на нотариален акт. Нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота, а неизпълнението на това задължение, когото е причинило вреда, попада в хипотезата на чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД.

Нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените от страните по договора документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице. Отговорността на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД може да бъде ангажирана и без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване или да бъде отменен или изменен, защото законът не поставя такова изискване. Узаконяването на незаконното строителство няма вещно прехвърлително действие в полза на лицето, което го е извършило. В този смисъл е съдебната практика[1] , [2](вж. Решение № 497 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173-2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев и Решение № 96 от 11.05.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. № 169-2012 г., ГО, докладчик председателят Маринела Дончева).

Съгласно разпоредба чл. 73, ал. 1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност.

 

Всяко физическо или юридическо лице, кооето има правен интерес от това може да заведе искове за обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за причинени имуществени вреди, ведно обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и разноски по делото.

Както стана ясно по-горе нотариусът е длъжен да се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.

Изготвената застрахователна полица и сключеният договор за застраховане обуславят професионалната отговорност на нотариуса за всички искове, предявени към застрахования по време на застрахователния период, независимо от това кога е предявен иска в рамките на предвидената в закона погасителна давност, с определена застрахователна сума за едно събитие. Отговорността на застрахователя да покрие регламентираната в действащото законодателство отговорност на застрахования за обезщетение за вреди обхваща виновното неизпълнение на професионалните задължения както на нотариуса, така и на помощник – нотариуса.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, но следва да се има предвид, че ЗННД ограничава отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.

Следователно за уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния ФС:

1) противоправно поведение от страна на помощник-нотариуса касателно задълженията му по раздел II ЗННД;

2) вреда;

3) вина – презумирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД;

4) причинно следствена връзка между поведението и вредата.

Пр.: предявяване на иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди при недействителен договор за ипотека[3].

Нотариусът като длъжностно лице има задължението да следи за законосъобразността при изповядването на сделки, за които се предвижда нотариална форма, като задължението му е да изследва собствеността на имота, наличието на правото на собственост върху него, както и да следи за легитимацията на явилите се пред нотариуса лица.

Нотариусът носи деликтна отговорност, ако не изпълни задълженията си, в случаите на изповядване на сделка за прехвърляне на недвижим имот. При неизпълнение на посочените по-долу задължения е налице правно основание за атакуване на сделката като недействителна.

Нотариусът следва да следи за законосъобразността на действията на страните и има следните задължения:

  1. Проверява лицата по документи за самоличност и наличието на дееспособност.
  2. Длъжен е да установи дали праводателят, прехвърлящ или учредяващ вещно право върху недвижимия имот, е собственик на имота, предмет на сделката и има ли той право, на база представените документи, за такова действие.
  3. Нотариусът е длъжен да се убеди и в представителната власт на лицата, на които удостоверява волеизявленията. Страните по сделката могат да не се явяват лично, а чрез свои пълномощници. Пълномощното трябва да е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя.
  4. При сделка, която се отнася за собственост на Търговско дружество, се изисква представяне на дружеството от своя управител, изпълнителен директор или упълномощено лице. В този случай на Нотариуса се дава протокол от Общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, или от Съвета на директорите в акционерните дружества.
  5. Нотариусът е длъжен да прочете проекта на нотариалния акт на участващите в него лица. Непрочитането му води до неговата нищожност.
  6. Нотариусът трябва да запита участващите в акта лица дали желаят и потвърждават записаните в него волеизявления. Одобрението се отбелязва. Ако няма одобрение, Нотариусът отказва съставянето на нотариалния акт.
  7. Последва подписване на нотариалния акт от лицата, участващи в акта, и от Нотариуса, който последен поставя подписа си, с което проектът за нотариален акт става официален.
  8. След подписване на нотариалния акт Нотариусът е длъжен да регистрира имота в собствения си регистър, да го подреди в съответния том, да образува нотариално дело и да впише имената на страните в азбучния указател.
  9. Нотариусът представя нотариалния акт за вписване в регистрите на Службата по вписванията към съответния районен съд, който служебно регистрира имота в общината или съответната данъчна служба. Това трябва да направи и новият собственик.

След като нотариус и помощник – нотариус е извършил нотариални действия относно противоречаща на закона сделка, той е нарушил чл. 574 от ГПК и с това е нарушил и задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните, да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Нарушаването на чл. 574 от ГПК води до нищожност и на нотариалното удостоверяване /нотариалния акт/, съгл. чл. 576 от ГПК.

10. Нотариусът не носи отговорност за достоверността на предствените пред него документи.

  1. НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Нормативна уредба – НК, НПК

НК. Глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел първи „Престъпления по служба“

„Чл. 282. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.“ и сл.

НК. Особена част. Глава девета „Документни престъпления“

„Чл. 309. (1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години.“ и сл.

  1. Съставомерност на деянието

Нотариус може да бъде само лице, вписано в регистъра на Нотариалната Всеки, който упражнява професия Нотариус или Помощник-нотариус по силата на закона има статут на длъжностно лице. От това правно качество произтичат по-тежките наказателно-правни последици, ако извършеното от тях деяние може да бъде квалифицирано като престъпление (измама, присвояване, документни провинения).

При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна и трябва да бъде безпристрастен. Той е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Той е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, както и да не ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване, даже и за времето, в което той не упражнява функциите си, или дейността му е преустановена.

Престъпленията по служба, предвидени в Раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК като престъпленията против реда на управление, могат да бъдат извършени във всички сфери на социалното управление. Тези престъпления имат особени субекти – лица, ангажирани в осъществяване на социалното управление. Субектите им най-често са длъжностни лица (чл. 93, т. 1 НК).

  • Обект на престъпленията по служба са онези обществени отношения, които гарантират нормалната дейност на държавния и обществения апарат във всички сфери на социалното управление. С тези престъпления се посяга върху общи вътрешнослужебни отношения, независимо дали става дума за законодателна, изпълнителна или съдебна власт. Престъпленията по служба във всички случаи съставляват дисциплинарни правонарушения.
  • Субект на престъпленията по служба е най-често длъжностно лицепо смисъла на чл. 93, т. 1 НК. Органът на власт е във всички случаи такова работещо в държавния апарат длъжностно лице по чл. 93, т. 1 НК, което пряко ангажира държавната власт.

Разглежданите престъпления по Раздел ІІ на Глава осма от Особената част на НК се определят като общите престъпления по служба или още – като общи длъжностни престъпления. В тях се включват нарушаването на служебните задължения по чл. 282 НК; използването на служебното положение по чл. 283 НК; издаването на служебна тайна по чл. 284 НК и допустителството по чл. 285 НК. Тези престъпления са общи в смисъл, че посягат винаги и само на присъщи за всички сфери на управлението вътрешнослужебни отношения. При тях не е нужно да се засягат и други интереси.

Обратното важи за специалните престъпления по служба или още – специалните длъжностни престъпления. С тях се засягат не само служебни, но задължително и други интереси. Така например такива специални длъжностни престъпления, каквито са безстопанствеността по чл. 219 НК и сключването на неизгодна сделка по чл. 220 НК, засягат задължително освен служебни, и стопански интереси. Техните състави съдържат винаги съставите на общите престъпления по служба и заради това ги поглъщат.[4]

Престъпната злоупотреба със служба е предвидена в чл. 282 НК. Съгласно ал. 1 на този член „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с…”.

  • Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице.
  • Изпълнителното деяниена престъплението може да се осъществи в някоя от следните три форми: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.[5]
  • Престъплението е резултатно. Престъпният му резултате на поставяне в опасност: създаване на такава обстановка, в която има възможност да настъпят немаловажни последици – материални и нематериални (морални). Липсата на такава възможност изключва престъплението и говори за наличие само на дисциплинарно нарушение.
  • Формата и видът на винатаса прекият умисъл.
  • Допълнително е предвидена и специална цел– набавяне за себе си или за другиго каквато и да е облага (имотна или не), или причиняване другиму вреда.

 Имуществената отговорност на нотариусите може да се търси и в наказателния процес. След квалифициране на деянието като престъпление в наказателния процес ощетеното юридическо лице или пострадалият биха могли да предявят искове за граждански вреди – имуществени и неимуществени и се конституират в наказателното производство като граждански ищци.


6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Нотариусите като длъжностни лица носят гражданска, наказателна, административно-наказателна и дисциплинарна отговорност.

Имуществената или гражданска отговорност, която носят нотариусите е уредена в ЗННД и ЗЗД и същата може да бъде договорна и деликтна.  Нотариусите могат да отговарят за всички вреди – имуществени и неимуществени, но до размера на удостоверявания материален интерес.

С оглед на обществената опасност нотариусите носят наказателна оговорност. Това е така във всички случаи, когато действие или бездействие на нотариуса бъдат квалифицирани като престъпление. Наказателната отговорност е уредена НК и НПК. В предвидените от закона слуаи нотариусите носят и административно-наказателна отговорност.

Дисциплинарната отговорност по ЗННД може да бъде реализирана срещу нотариус или помощник-нотариус. Като основание за дисциплинарната отговорност се посочва виновно неизпълнение на задълженията по ЗННД или Устава на Нотариалната камара като за разлика от наказателната отговорност е налице една по-малка степен на обществена опасност. Основанието, реда и процедурата за образуване и на дисциплинарно прозиводсвто бе изследвано в изложението дотук. Накратко в това производство са допустими всички доказателствени средства – няма ограничение във вида им – могат да бъдат и писмени и устни като дисциплинарният състав взема решение след тайно съвещание, с мнозинство и може да констатира, че няма дисциплинарно нарушение или пък да констатира, че е налице такова и да наложи дисциплинарно наказание измежду предвидените в член 75, ал.1 ЗННД и посочени по-горе 4 вида наказания.


[1]  Решение № 497 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Пламен Стоев
чл. 73, ал. 1 ЗННД
чл. 45 ЗЗД
чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.)
Нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените от страните по договора документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице. Отговорността на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД може да бъде ангажирана и без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване или да бъде отменен или изменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като законът не поставя такова изискване. Узаконяването на незаконното строителство няма вещно прехвърлително действие в полза на лицето, което го е извършило.
________________________________________
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по жалби на И. С. Г. от гр. С. и на „Д“ А., гр. С. срещу решение № 224 от 15.01.2008 г. по гр. д. № 2526/05 г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в, в уважителната му част. Жалбоподателите са е поискали да се отмени решението като поддържат, че същото е неправилно поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.).
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и съдържат точно и мотивирано изложение на касационните основания, поради което са процесуално допустими, но разгледани по същество те са неоснователни.
С посоченото решение и решение от 3.04.08 г. за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд е отменил частично решение от 10.07.03 г., постановено по гр. дело № 33/03 г. на Софийския градски съд и вместо него е осъдил на основание чл. 73 ЗННД, във вр. с чл. 45 ЗЗД И. С. Г. да заплати на И. И. М. сумата 27 463 лв., представляваща обезщетение по за претърпени имуществени вреди, равняващи се на продажната цена по сделка, удостоверена с нотариален акт № 1* т. 1, н. д. № 159/98 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска – 11.12.2002 г. до окончателното изплащане; сумата 15 577 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за времето от 22.12.1998 г. до завеждане на иска – 11.12.2002 г., както и сумата 231,31 лв. разноски.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответницата в първоинстанционното производство И. Г. – нотариус с район на действие гр. С., е удостоверила на 22.12.1998 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 8, находящ се в гр. С., ж.к. „Лозенец“, ул. „. № 29, ет. 4, материализиран в нот. акт № 129/98 г., с продавач „Солар“ О. – София, купувач И. М. и продажната цена 27 463 лв. При изповядване на сделката е бил представен нот. акт № 58/95 г., с който лицата Н. Д. и Ф. Д. са учредили в полза на продавача право на строеж върху собственото им дворно място за изграждане на монолитна жилищна сграда с партерен етаж, три жилищни етажа и два мезонета в подпокривното пространство. По силата на този договор учредителите са запазили за себе си правото на строеж върху определени обекти, между които не е посочен апартамент № 8. На нотариуса са били представени също разрешение за строеж, скица на имота, утвърден архитектурен проект и виза за проектиране. На 03.12.1998 г. собствениците на дворното място са се снабдили с констативен нотариален акт № 22/98 г., с който са признати за собственици на посочения апартамент № 8 по приращение, а с нот. акт № 22/01 г. същите са го продали на ищцата за сумата от 21 800 лв. Първоначалният проект е бил за строителство на монолитна жилищна сграда с магазин и офис на партерния етаж, три жилищни етажа, два мезонета в подпокривното пространство и на подземно ниво-покрит паркинг и мазета с обща разгърната площ 1092 кв. м. В отклонение на проекта в жилищна сграда е построен и четвърти жилищен етаж, на който се намира продаденият на ищцата апартамент № 8, като преди това незаконното строителство е било узаконено. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.) при удостоверяване на договор за покупко-продажба, а именно да провери дали продавачът се легитимира като собственик на вещта, която продава, с което е причинила вреди на ищцата и че предпоставките на чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране на нейната имуществена отговорност до посочения по-горе размер са налице.
Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните в касационните жалби нарушения.
По жалбата на И. Г.
Доводите на касаторката, че предпоставките за носене на имуществена отговорност не са налице, тъй като според договора за учредяване на право на строеж продавачът по сключения с нот. акт № 129/98 г. договор е бил собственик на продадения апартамент не кореспондират на установените по делото факти и са неоснователни. Независимо от факта, че продадения апартамент № 8 не е между обектите, за които собствениците на терена са запазили правото на строеж, същата е следвало да констатира, че имотът се намира на четвъртия етаж на сградата, който не фигурира изобщо в договора за учредяване на правото на строеж и следователно е изграден извън обема на това право и доколкото той представлява самостоятелен обект на правото на собственост, да направи извод, че продавачът не е собственик на продадения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.) при извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота, а неизпълнението на това задължение, когото е причинило вреда, попада в хипотезата на чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. с чл. 45 ЗЗД, както въззивният съд правилно е приел.
Обстоятелството, че в самия нотариален акт за покупко-продажба на имота нотариусът е материализирал изявлението си, че се е уверил че продавачът е собственик на имота въз основа на представените документи е правно ирелевантно, след като в действителност от тях такъв извод не е могло да се направи. В тази връзка следва да се отбележи, че нотариусът е длъжен да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот не само въз основа на представените от страните по договора документи, а когато те са недостатъчни, непълни или неясни, да изиска допълнителни такива, а при необходимост да ползва вещо лице, което в разглеждания случай не е сторено. Без значение за изводите на съда е и фактът, че изграденият извън учреденото право на строеж четвърти етаж на сградата впоследствие е бил узаконен, тъй като узаконяването на незаконното строителство няма вещно прехвърлително действие в полза на лицето, което го е извършило. Същото се отнася и за обстоятелството, че разгърнатата застроена площ на сградата според акта за узаконяване е по-малка, отколкото е следвало да бъде построена.
Доводът, че извън обема на правото на строеж са изградените мезонетни апартаменти, а не четвъртия етаж на сградата, намиращ се под тях, също не може да бъде споделен, тъй като според договора за учредяването на това право сградата е следвало да има три жилищни етажа с два мезонета в подпокривното пространство, а не четири жилищни етажа и следователно извън обема на правото на строеж е изграден четвъртият жилищен етаж, а не двата мезонета, независимо от факта, че същите се намират над него. Неоснователен е и доводът, че отговорността на нотариуса по чл. 73, ал. 1 ЗННД не може да бъде ангажирана без съставения нотариален акт да е обявен за нищожно нотариално удостоверяване или да бъде отменен или изменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като законът не поставя такова изискване. Без значение за крайните изводи на съда е и обстоятелството дали продажната цена е платена от купувача преди (както е в случая), по време или след сключването на договора, тъй като и в трите случая плащането се извършва във връзка с него и причинната връзка между действията на нотариуса, който не е изпълнил задължението си чл. 482, ал. 1 ГПК (отм.), и причинената вреда е налице.
В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което направените в тази насока оплаквания са неоснователни. При формиране на вътрешното си убеждение въззивният съд не е допуснал нарушение на логически, опитни или научни правила, поради което и направеното оплакване за необоснованост на постановеното решение е неоснователно. Останалите оплаквания в касационната жалба се отнасят за допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в постановеното решение относно датата на предявяването на иска, която е поправена с решението от 3.04.08 г., поради което не следва да се обсъждат.
По жалбата на третото лице помагач „Д“ АД.
Също е неоснователна по изложените по-горе съображения относно предходната жалба. Във връзка с изложените в тази жалба допълнителни доводи, а именно че нотариусът не може да носи отговорност без изповяданата от него сделка да бъде развалена и без предварително (в отделно производство) да бъде разрешен въпросът за принадлежността на правото на собственост върху апартамента, респ. без да е налице отправена покана до продавача да възстанови на купувача получената сума, следва да се отбележи, че те също са неоснователни, тъй като и тези обстоятелства са правно ирелевантни за ангажиране на неговата отговорност по чл. 73, ал. 1 ЗННД. Съгласно тази разпоредба нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения материален интерес (в случая 27 463 лв.), без законът да поставя допълнителни изисквания за носенето на тази отговорност.
С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, II г.о.
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 224 от 15.01.2008 г., поправено с решение № 91 от 3.04.2008 г., постановени по гр. д. № 2526/05 г. на Софийския апелативен съд, 4 с-в.

[2] Решение № 96 от 11.05.2012 г. на ВнАС по в. гр. д. № 169/2012 г., ГО, докладчик председателят Маринела Дончева
чл. 40, ал. 3 ЗННД
чл. 73, ал. 1 ЗННД
чл. 574 ГПК
чл. 170 ЗЗД
ЗННД ограничава отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.
________________________________________
Производството е въззивно, образувано по жалба от В. К. М. и Д. П. Г. от гр. Варна срещу решение № 1660/20.12.2011 г. по гр. д. № 452/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което са осъдени солидарно да заплатят на „К“ ЕООД – гр. Шумен обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД за причинени имуществени вреди в размер на 62 000 лв., ведно със сумата от 17 723.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 62 000 лв. за периода от 06.10.2008 г. – 08.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.03.2011 г. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото. Поддържайки доводи за неправилност поради нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В условия на евентуалност, въззивниците молят в случай, че съдът намери иска за доказан по основание, да намали присъденото обезщетение поради наличието на съпричиняване. Молят за присъждане на разноски.
Жалба срещу решението е подала и подпомагащата страна „З“ АД. Подробно са изложени доводите, поради които въззивникът счита, че решението е незаконосъобразно както по отношение солидарното осъждане на ответниците, така и по отношение на размера на присъденото обезщетение.
В постъпилия отговор ответникът „К“ ЕООД излага съображения за неоснователност на въззивните жалби и моли за потвърждаване на решението.
Жалбите са редовни, подадени са в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съдът съобрази следното:
Предмет на разглеждане са искове с правно осн. чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 40, ал. 3 от ЗННД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „К“ ЕООД срещу нотариус В. К. М. и Д. П. Г., в качеството й на помощник – нотариус по заместване при нотариус В. М. за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 62 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със сумата от 17 723.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 62 000 лв. за периода 06.10.2008 г. – 08.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.
От фактическа страна съдът установи следното:
С нот. акт № * от 06.10.2008 г., том VI, рег. № *, дело № */2008 г. по описа на нотариус М., рег. № * от НК, с район на действие РС гр. Девня помощник – нотариусът по заместване Д. Г. изповядва договор, с който В. Й. Д. и Д. П. Д. за обезпечаване вземането на „К“ ЕООД (по предоставен им заем в размер на 62 000 лв.) учредяват ипотека върху недвижим имот, представляващ УПИ № * в кв. * по плана на гр. Суворово, с площ от 535 кв. м., заедно с построената в имота жилищна сграда с РЗП 61 кв. м. и таван с площ от 12 кв. м., както и второстепенна сграда с РЗП 12 кв. м., при граници: улица, УПИ № *, УПИ № * и УПИ № *. В акта е посочено, че заемната сума е отпусната без месечна лихва, за срок до 5 месеца, считано от датата на акта, т. е. до 06.03.2009 г. В случай на неизпълнение на задължението на заемателите да върнат в срок заетата сума страните са договорили и неустойка в размер на 24 800 лв. /л. 9/. В нотариалния акт изрично е отбелязано, че същият е извършен по представен на помощник – нотариуса проект. От молбата за изповядване на сделката, видно от приложеното нотариално дело се установява, че проектът на нотариалния акт е бил предоставен от страните по сделката /не се установява обаче от коя точно/.
От представена справка от Служба по вписванията – Девня се установява, че има вписване на този нотариален акт (имот в гр. Суворово).
От представените от заемополучателите В. Й. Д. и Д. П. Д. за целта на нотариалното производство документи (договор за доброволна делба, скица, дан. оценка, удостоверение за липса на тежести) се установява, че същите се легитимират като собственици на имот с идентично описание на описания в нотариалния акт, но находящ се не в гр. Суворово, а в село Николаевка, общ. Суворово.
Единият от ответниците /сега въззивник/ Д. Г. е вписана в регистъра на Нотариалната камара на РБ като помощник- нотариус по заместване при нотариус В. М., рег. № * от НК с район на действие РС гр. Девня за срок до 2 години, считано от 02.01.2008 г., видно от удостоверение, издадено от камарата /л. 69/. Същата е била назначена на трудов договор при ДЗЗД „Нотариално дружество – К., П., м.“ още от 29.04.2005 г., т. е. към 06.10.2008 г. – датата на изповядване на процесната договорна ипотека същата е имала правото да извършва сделки по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗННД по см. на чл. 46, ал. 1, изр. 2 от ЗННД.
Заемополучателите не изпълнили в срок задължението си да върнат заетата сума от 62 000 лв., вследствие на което въззиваемият „К“ ЕООД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз осн. на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 06.10.2010 г., издадени по ч. гр. д. № 1215/2010 г. на ДРС. Образувал изпълнително производство при ЧСИ С. Д., рег. № * от КЧСИ, като предприел принудително изпълнение спрямо собствения на заемополучателите имот в с. Николаевка, общ. Суворово и представляващ УПИ № *, в кв. * по плана на с. Николаевка, общ. Суворово, област Варна, с площ от 535 кв. м., заедно с построената в имота жилищна сграда с РЗП 61 кв. м. и таван с площ от 12 кв. м., както и второстепенна сграда с РЗП 12 кв. м., при граници: улица, УПИ № *, УПИ № * и УПИ № *.
На 17.11.2010 г. при извършване на опис на имота в с. Николаевка, общ. Суворово ЧСИ установил несъответствието между описания по нотариален акт от 06.10.2008 г. имот и този, спрямо който се предприемат действия на принудителното изпълнение, посочил, че се касае до грешка, която води до недействителност на нотариалния акт за договорна ипотека, отказал продължаване на производството до установяване на действителното положение.
С постановление от 14.02.2011 г. ЧСИ С. Д. окончателно отказала да продължи принудителното изпълнение върху имота в с. Николаевка с довод, че не е налице в полза на взискателя „К“ ЕООД привилегия по см. на ЗЗД, че същият е несеквестируем и реално неподеляем /л. 24/. Няма данни този отказ да е бил обжалван от взискателя.
Видно от писмените доказателства по делото се установява, че заемодателят-въззиваем „К“ ЕООД е отправил нотариална покана до нотариус В. М. /получена на 09.07.2010 г./ за предприемане на действия по поправка на така сгрешения нотариален акт. Ответна реакция не е последвала от страна на нотариуса.
В изпълнителното производство е извършен оценителски доклад за справедливата пазарна стойност на процесния имот в с. Николаевка, общ. Суворово, като в. л. е дало като заключение стойност на имота в размер на 64 300 лв. /л. 16/.
Видно от ССЕ по настоящото дело, вещото лице е определил размера на мораторната лихва върху главница от 62 000 лв., считано от 06.10.2008 г. /датата на изповядване на нотариалния акт/ до 11.03.2011 г. /грешно изписано в заключителната част на експертизата, но вярно в таблицата в раздел IV/ в размер на 17 775.65 лв. /л. 115/.
Видно от СТЕ по настоящото дело, вещото лице е определил пазарната стойност на имота към момента на извършване на описа по изпълнителното дело /17.11.2010 г./ при съдебен изпълнител Д. в размер на 52 200 лв. и същата към настоящия момент – 36 500 лв. /л. 145-149/.
По делото е прието нотариално заверено на 07.10.2008 г. пълномощно, с което В. Й. Д. и Д. П. Д. овластяват Б. А. Б., в качеството му на физическо лице /същият е и управител на ищеца „К“ ЕООД/ да извършва „действия и сделки“ /продажба, замяна, дарение, прехвърляне срещу издръжка и гледане, ипотекиране и други/ със собствения им недвижим имот в с. Николаевка, общ. Суворово и представляващ УПИ № *, в кв. * по плана на селото, с площ от 535 кв. м., заедно с построената в имота жилищна сграда с РЗП 61 кв. м. и таван с площ от 12 кв. м., както и второстепенна сграда с РЗП 12 кв. м., при граници: улица, УПИ № *, УПИ № * и УПИ № *.
От разпитаните свидетели се установява, че Б. Б. е правил опити да инициира производство за извършване на поправка на процесния нотариален акт, но в крайна сметка до такава поправка на нотариалното удостоверяване не се е стигнало.
Със застрахователна полица № 49-0000-1329 от 15.10.2007 г. между „Е“ ЗАД и нотариус В. М., рег. № * от НК, е сключен договор за застраховане на професионалната отговорност на нотариуса, клауза „Б“ – за всички искове, предявени към застрахования по време на застрахователния период /16.10.2007 г. – 15.10.2008 г./, независимо от това кога е предявен иска в рамките на предвидената в закона погасителна давност, със застрахователна сума – 250 000 лв. за едно събитие. Отговорността на застрахователя да покрие регламентираната в действащото законодателство отговорност на застрахования за обезщетение за вреди обхваща виновното неизпълнение на професионалните задължения както на нотариуса, така и на помощник – нотариуса /л. 46/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗННД посочва, че за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на задълженията на помощник – нотариуса, нотариусът отговаря солидарно с него. Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, както и на задълженията на помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора. Минималният и максималният размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара.
Видно от гореизложеното, предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД вр. чл. 40, ал. 3 от ЗННД са общите предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, но следва да се има предвид, че ЗННД ограничава отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес. Следователно за уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния ФС:
1) противоправно поведение от страна на помощник-нотариуса касателно задълженията му по раздел II ЗННД;
2) вреда;
3) вина – презумирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД;
4) причинно следствена връзка между поведението и вредата.
По първата предпоставка:
Съгласно чл. 167 от ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Нормата на чл. 170 от ЗЗД разпорежда, че учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.
Противоправното действие от страна на помощник- нотариуса се изразява допускането на грешка в един от съществените реквизити на нотариалния акт, което има за последица недействителност на ипотечния договор. За отстраняване на така допуснатата грешка законът предвижда специален ред. Ако нотариалното удостоверяване е в процес на създаване или не е още завършено, забелязаните в него грешки, непълноти и излишни части се отстраняват по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК – прави се изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. Когато нотариалното удостоверяване е завършено (издадено), както е в настоящия казус, то отстраняването става чрез нов нотариален акт за поправка на сгрешения. В случая обаче акт за поправка няма, респ. относно идентификацията на имота съдът следва да изхожда единствено от описанието, извършено в нотариалния акт за учредяване на ипотеката.
Изискването за конкретизация („известност за тъждеството на имота“) е за да предпази от една страна собственика на имота от прекомерно обременяване, както и да информира третите лица кой е ипотекираният имот и да им противопостави ипотеката /така К. А., Облигационно право – обща част, 2005 г., изд. Сиби, трето изд., с. 676/. С оглед на това тази грешка, след като не е отстранена, се явява съществена и води до недействително учредяване на ипотеката, съгласно чл. 170 ЗЗД. След като помощник – нотариусът е извършил нотариални действия относно противоречаща на закона сделка, той е нарушил чл. 574 от ГПК и с това е нарушил и задължението си по чл. 25, ал. 1 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните, да не допуска пропуски в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Нарушаването на чл. 574 от ГПК води до нищожност и на нотариалното удостоверяване /нотариалния акт/, съгл. чл. 576 от ГПК.
Вследствие на допуснатата в нотариалния акт грешка, водеща до нищожност на договора за ипотека и нищожност на нотариалното удостоверяване, се е стигнало и до отказа на ЧСИ да продължи принудителното изпълнение върху собствения на заемополучатели имот в с. Николаевка. Обжалването от страна на взискателя на този отказ (по чл. 435, ал. 1 от ГПК) не е изискване за допустимост на претенцията по чл. 73, ал. 1 от ЗННД.
Настоящият състав на съда намира, че ищецът е претърпял вреди, съизмерими с цената, която би се получила при публичната продан за удовлетворяване на вземането му. Ето защо при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид пазарната стойност на имота към датата на описа от 17.11.2010 г., която щеше да послужи като базисна цена за определяне на продажната по бъдещата публична продан. Към тази дата, според СТЕ тя възлиза на 52 200 лв. До този размер искът за заплащане на претърпени имуществени вреди от страна на „К“ ЕООД е основателен. Същата е под нормативно ограничения в чл. 73, ал. 1 от ЗННД размер /удостоверен материален интерес – 62 000 лв./.
По възражението за съпричиняване.
Съобразно чл. 579, ал. 1 от ГПК нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи. След като ищецът „К“ ЕООД /чрез представителя си/ не е посочил веднага, след като е изслушал прочитането на акта от помощник – нотариуса, че е налице несъответствие, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а именно ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването от страна на увреденото лице съдът определя на 20 %, т. е. в конкретния казус искът се явява основателен до сумата от 41 760 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно дължимата законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 41 760 лв., считано от датата на увреждането /06.10.2008 г./ до 08.03.2011 г., изчислена с ЕПИ „on-line“ калкулатор е в размер на 11 883.81 лв.
С оглед гореизложеното искът по чл. 73 от ЗННД следва да се уважи за сумата от 41 760 лв., като за разликата до уважените 62 000 лв., т. е. за 20 240 лв. искът следва да се отхвърли, респ. решението следва да се отмени, като неправилно.
По отношение на иска за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД – следва да се уважи за сумата от 11 883.81 лв., като за разликата от 5 839.25 лв., искът следва да се отхвърли, респ. решението следва да се отмени, като неправилно.
Направено е искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемия в размер на 2 100 лв., направени пред настоящата инстанция, представен е и списък за разноските, поради което искането следва да се уважи, като се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част на жалбата. След преизчисляване на разноските за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част на иска, първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над 5123,91 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1660/20.12.2011 г. по гр. дело № 452/2011 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която съдът е осъдил В. К. М., ЕГН **********, в качеството му на нотариус, рег. № * на НК, с район на действие РС – Девня и Д. П. Г., ЕГН **********, в качеството й на негов помощник – нотариус по замествата, двамата с адрес на призоваване гр. Девня, кв. Повеляново, ул. „Б“ бл. *, ет. 1, офис 4, солидарно да заплатят на „К“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „С“ № 8, ЕИК **, обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД за причинени имуществени вреди в размер над 41 760 лв. до цялата претендирана сума от 62 000 лв., както и за сумата над 11 883.81 лв. до целия претендиран размер от 17 723.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.10.2008 г. – 08.03.2011 г., както и съдебно – деловодни разноски в размер над 5 123.91 лв., и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „К“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „С“ № 8, ЕИК **, за солидарното осъждане на В. К. М., ЕГН **********, в качеството му на нотариус, рег. № * на НК, с район на действие РС – Девня и Д. П. Г., ЕГН **********, в качеството й на негов помощник – нотариус по замествата, двамата с адрес на призоваване гр. Девня, кв. Повеляново, ул. „Б*“ бл. *, ет. 1, офис 4, солидарно да заплатят на „К“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „С“ № 8, ЕИК **, обезщетение на основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД за причинени имуществени вреди в размер над 41 760 лв. до цялата претендирана сума от 62 000 лв., както и за сумата над 11 883.81 лв. до целия претендиран размер от 17 723.06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 06.10.2008 – 08.03.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1660/20.12.2011 г. по гр. дело № 452/2011 г. на Варненския окръжен съд в останалата му осъдителна част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

[3] Съгласно чл. 167 от ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице – точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Нормата на чл. 170 от ЗЗД разпорежда, че учредяването на договорана ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Противоправното действие от страна на нотариуса или помощник- нотариуса се изразява в допускането на грешка в един от съществените реквизити на нотариалния акт, което има за последица недействителност на ипотечния договор. За отстраняване на така допуснатата грешка законът предвижда специален ред. Ако нотариалното удостоверяване е в процес на създаване или не е още завършено, забелязаните в него грешки, непълноти и излишни части се отстраняват по реда на чл. 579, ал. 3 от ГПК – прави се изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. Когато нотариалното удостоверяване е завършено (издадено), както е в настоящия казус, то отстраняването става чрез нов нотариален акт за поправка на сгрешения. Изискването за конкретизация („известност за тъждеството на имота“) е за да предпази от една страна собственика на имота от прекомерно обременяване, както и да информира третите лица кой е ипотекираният имот и да им противопостави ипотеката /така К. А., Облигационно право – обща част, 2005 г., изд. Сиби, трето изд., с. 676/. С оглед на това тази грешка, след като не е отстранена, се явява съществена и води до недействително учредяване на ипотеката, съгласно чл. 170 ЗЗД.

[4] Длъжностните престъпления се делят също така на същински и несъщински. Субект на всички тях е длъжностно лице.
Докато обаче при същинските длъжностни престъпления, напр. длъжностното присвояване по чл. 201 – 205 НК, длъжностното лице е признак от основния състав на престъплението и ако деецът няма такова качество, той изобщо не може да го извърши, то за несъщинските длъжностни престъпления, напр. убийство или кражба от длъжностно лице (чл. 116, ал. 1, т. 2 НК и съответно чл. 195, ал. 1, т. 6 НК) това не важи. За тези престъпления длъжностното лице е признак само от техен квалифициран състав, поради което те могат да бъдат извършени и от лице, което не е длъжностно. Затова извършването им от длъжностно лице обосновава само налагане на предвидено в закона по-тежко наказание.
С оглед на това, че за разглежданите престъпления по служба (чл. 282 – 285 НК) длъжностното качество на субекта е признак от техния основен състав, то тези престъпления са освен общи, и същински длъжностни престъпления.
[5] При нарушаването на служебните задължения деецът извършва действие, с което се нарушава някаква забрана по служба. При неизпълнение на служебните задължения става дума за обратното противоправно поведение – деецът бездейства по служба; той не извършва нещо, което следва да предприеме. При превишаването на властта или правата се осъществява дейност, която само частично отговаря на неговата служебна компетентност – той има правомощия от същото качество, но не и в същия обем. Тук, за да не е налице престъплението по чл. 274, ал. 1 НК – самоволно осъществяване компетенциите на длъжностно лице, „присвоените” и осъществени правомощия трябва да са не от някакъв друг характер извън службата на дееца, а да са такива, които имат негов висшестоящ орган – едноличен или колективен. Такъв например ще е случаят, когато секретар на някакъв колективен орган осъществи правомощията на председателя му или на самия колективен орган.
Най-сетне ще е налице превишаване на власт, когато длъжностното лице – субект на престъплението, е и орган на власт, а превишаване само на права ще има, когато той не е и орган на власт.

 

http://tunchev.eu/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *