ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И

ДО ВСИЧКИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

 

 С Т А Н О В И Щ Е  

 

                 по въпроса за ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулска конвенция)

 

Подписаните, в качеството си на граждани на Република България –  юристи, а също и лица с друго образование, желаем да изразим отрицателното си становище по въпроса за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Споделяме юридическите аргументи, развити в официалното становище на Българската православна църква, както и изразените  в него опасения за последиците, до които ще доведе въвеждането в българската правна система на понятието „социален пол”.

В българското законодателство понятието „пол” се свързва единствено с биологичния пол на човека. От това основно положение изхожда Конституцията на Република България, която в чл.46 дефинира брака като доброволен съюз между мъж и жена. Същото понятие е в основата на правни норми от различни закони, които целят уреждането на семейните отношения, вкл. отношенията между родители и деца, гражданското състояние на лицата, равенството в техните права, защитата им от дискриминация – Семеен кодекс, Закон за гражданската регистрация, Закон за равнопоставеност на мъжете и жените,  Закон за защита от дискриминация и др.

В Истанбулската конвенция се въвежда едно ново понятие за пол, наред с биологичния. Това е т. нар. „социален пол” или „джендър” в оригиналния текст. Според чл.3, в който се дават легални определения на употребените понятия в Конвенцията, „пол” („джендър“ в оригиналния текст) означава „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящо за жените и мъжете”.

Според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В случай, че Конвенцията бъде ратифицирана, тя ще се прилага с предимство пред законите, които й противоречат. Понятието „джендър” ще бъде институционализирано и ще следва да се прилага от администрацията и от съда в смисъла, който Конвенцията влага в него. В контекста на основната цел на тази Конвенция – защита на жените от насилие, понятието „социален пол” се явява излишно, освен ако с него не се свързва защита на мъжете, които са избрали „социален пол” жена.   Този извод се подкрепя и от чл.4, ал.3 на Конвенцията, който ни вменява задължение да осигурим защита от дискриминация не само по полов признак, но и по признак „социален пол” или с други думи „джендърна идентичност”. Това неминуемо ще доведе до промени в българското законодателство и на първо място – в Закона за защита от дискриминация, в Закона за защита от домашно насилие. Веднъж придобили официален правен статут, лицата с различна „джендърна“ идентичност ще търсят еднакво третиране в различни области – брак, родителски права, осиновяване,  гражданска регистрация, защита от домашно насилие.  Тогава ще се постави и въпросът дали две лица от еднакъв биологичен пол, но различни по „социален пол” могат да сключат валиден брак на територията на Република България.

С ратифициране на Конвенцията България ще поеме определени задължения: по чл.12, ал.1 – за насърчаване на „промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи и традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипните роли на жените и мъжете” и по чл.14 – за въвеждане на официални учебни програми на всички образователни равнища, в които да се разискват „нестереотипните роли на пола”.  Съгласно чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България възпитанието на децата е право и задължение на техните родители. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Семейния кодекс „родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Той няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето.“ Недопустимо е конституционното право на родителите на възпитание на децата в традиционните ценности на нашето общество да бъде отнето с предвидените в Конвенцията образователни програми, които под формата на толерантност към различните, ще внушават на децата ни, че полът е въпрос на свободен избор, а не биологично определен. Нещо повече – родителите няма да могат да се противопоставят на политиката за обучение на техните деца в джендър идеологията, тъй като това ще бъде официална държавна политика. Тази чужда на обществото ни идеология ще бъде натрапвана и чрез мероприятията в неформалните образователни структури, спортни, културни и развлекателни структури и в медиите – чл.14, ал.2 от Конвенцията. България няма да може да откаже провеждането на джендър идеологията, тъй като това е задължение по Конвенцията, а изпълнението й подлежи на мониторинг от Експертна група за действия срещу насилието над жени и домашното насилие /GREVIO/ и Комитета на страните-членки.

България не може да ратифицира Конвенцията с резерви по отношение на понятието „социален пол” и произтичащите от него задължения в чл.12 и чл.14, тъй като тази възможност е изключена с чл.78 от Конвенцията. Възможността за ратифициране с тълкувателна декларация не дава достатъчни гаранции на България, че ще бъде зачетено правото й да прилага Конвенцията, влагайки в термина „социалния пол” друго съдържание, различно от изложеното в Конвенцията, след като това на практика означава недопустима резерва, която няма да може да породи правно действие.

България не е задължена да ратифицира Конвенцията като акт на Съвета на Европа. Съветът на Европа е политическа международна организация на страните от Европа, в която членуват 47 държави и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно и различен от Европейския съюз. Тя не е ратифицирана от редица държави – членки на Съвета на Европа: Хърватия, Гърция, Унгария, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Молдова, Русия, Словакия, Украйна, Великобритания, Македония. Не е ратифицирана и от подписалия я на 13.06.2017 г. Европейски съюз като международна европейска структура, т.е. не съставлява част от общностното европейско право. Нищо не налага ратификацията й от България. Допълнителни мерки за защита на жените от насилие, ако въобще е необходимо това, могат да бъдат създадени и в българското законодателство, без да е необходимо въвеждането на „социалния пол”.

Българското общество е толерантно към различните, стига те да не натрапват своите ценности по агресивен начин. Не бива заради тази толерантност да приемаме чужди идеи, които ще ни променят по един недопустим начин. Самоопределянето на половата идентичност извън биологично определения пол е чуждо на българската традиция и нравственост. И ако днес тази идея се споделя от една малка група в обществото ни, то утре тя може да стане норма. И тогава ще се появи страхът да не бъдем обявени за ретроградни, защото не сме джендъри, а с това ще се отнеме и свободата ни да бъдем такива, каквито сме.

В съвременния свят се води битка на идеи и за нас е много важно да изберем на каква идея да основем обществото си.

В българското общество семейството в традиционния смисъл на думата е основна ценност и тя трябва да си остане такава. Именно в българското семейство са съхранени онези нравствени качества – гостоприемство, толерантност към други народности и религии, фолклор, приоритет на интересите на децата, които са помогнали за оцеляването ни през вековете и като специфично български качества биха могли да са нашия принос за нова единна европейска ценностна система.

 

http://tunchev.eu/