До:
Представителите на средствата за масово осведомяване, електронните и печатните медии, социалните мрежи, както и до всички заинтересовани, живущи на територията на Столична община и до широката общественост в Република България.
ЕКСПЕРТНА ПОЗИЦИЯ
От:
Адв. Даниел Тунчев, експерт към „Комисията по местно самоуправление и нормативна уредба“ при Столичния общински съвет на Столична община.
Относно:
Предложение за промяна на границите на съдебни райони и възлагане на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ да изготви становище след съгласуване с всички институции, имащи отношение към това предложение и при съобразяване с проекта, по който ВСС е бенефициент („Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“).
Уважаеми Госпожи и Господа,
Уважаеми Граждани,
Във връзка с Протокол № 28/25.09.2018 г. на Съдийската колегия при Висшия Съдебен Съвет и по-специално т. 37 от дневния ред, изразявам настоящата позиция, с която се обявявам против предложението за промяна на границите на съдебни райони на територията на Столична община.
Съображенията ми за това са следните:
С Протокол № 28/25.09.2018 г. на Съдийската колегия при Висшия Съдебен Съвет се възлага на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ да изготви становище след съгласуване с всички институции, имащи отношение към това предложение и при съобразяване с проекта, по който ВСС е бенефициент („Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“). Предложението за промяна на границите на съдебните райони на Софийски районен съд, Районен съд – Елин Пелин, Районен съд – Костинброд, Районен съд – Перник и Районен съд – Самоков е постъпило от Даниела Марчева и Драгомир Кояджиков – членове на ВСС. Предложението е за определяне на нови граници на съдебните райони, както следва:
- Към съдебния район на Районен съд – Елин Пелин да се включат кметствата от район Кремиковци (с. Яна, с. Желява, с. Долни Богров, с. Горни Богров, гр. Бухово, квартали: Ботунец, Враждебна, Кремиковци, Сеславци, Челопечене), кметството на с. Бусманци, което е към район „Искър“, както и кметствата на с. Кривина, с. Герман, с. Железница и с. Лозен, които са към район Панчарево;
- Към съдебния район на Районен съд – Костинброд да се включат кметствата от район Нови Искър (гр. Нови Искър, с. Мировяне, с. Житен, с. Доброславци, с. Балша, с. Кътина, с. Подгумер, с. Световрачене, с. Кубратово, с. Негован, с. Чепинци, с. Локорско и Войнеговци), кметствата на с. Волуяк и с. Мрамор, които са към район Връбница и кметството на с. Клисура, което е към район Банкя;
- Към съдебния район на Районен съд – Перник да преминат кметството на с. Мало Бучино, което е към район Овча Купел, както и кметствата на с. Владая и с. Мърчаево, които са към район Витоша;
- Към съдебния район на Районен съд – Самоков да се включат кметствата на с. Долни Пасарел и с. Плана, които са към район Панчарево.
Защо отбелязвам това, защото бих искал да обърна особено внимание върху широкия кръг от граждани, чиито права и законни интереси накърнява предложението за преразпределение на съдебните райони. В тази връзка изказвам неодобрението си към така направените предложения. Мотивите ми за това са следните:
1. Ограничаването на правото на достъп до правосъдие на гражданите.
Считам, че с промяната на съдебните граници се ограничава правото на гражданите до достъп на правосъдие. Новото преразпределение определя физическата невъзможност на столичани да вземат пряко и дейно участие в съдебния процес, да се чувстват ангажирани и съпричастни при отстояване на своите права и законни интереси. Считаме, че ще бъде нарушено правото на защита на столичани до достъп на справедлив съдебен процес при условията на равно и състезателно начало. Чл. 6 от Контитуцията на Република България регламентира, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всички граждани са равни пред закона. Всички граждани имат равен и неприкосновен достъп до правосъдие. В тази връзка, ненужно се ограничава както физическия, така и морален достъп на гражданите до правосъдие. Видно от направеното предложение на двама от членовете на ВСС до Съдийската колегия към ВСС средното разстояние на кметствата от район Нови Искър до съдебния район на Районен съд – Костинброд е около 20 км. Подобна е и статистиката относно разстоянията от кметствата, находящи се в район Връбница и в район Банкя до съдебния район на Районен съд – Костинброд и разстоянията от кметствата, находящи се в район Кремиковци, район Искър и район Панчарево до съдебния район на Районен съд – Елин Пелин. Прави впечатление обаче, че средното разстояние от кметствата, находящи се в район Панчарево до съдебния район на Районен съд – Самоков превишава 35 км. Също така, не е без значение обстоятелството, че кметствата в район Панчарево са разделени като подсъдност на две, а именно територии, чиято местна подсъдност принадлежи към Районен съд – Елин Пелин и съответно територии, чиято местна подсъдност принадлежи към Районен съд – Самоков. Подобно разделение е недопустимо. То предопределя правна колизия, обърканост у гражданите, както и неравноспоставено третиране на жителите на тези кметства. Физическият достъп на гражданите до участие в дела, които са подсъдни на съседни съдебни райони е ограничен по отношение на придвижването на участниците в съдебния процес. Налице са предпоставки за физически затруднения за пряко участие в съдебните заседания и допълнителни разходи за транспорт. Към момента живущите в посочените райони са облагодетелствани с наличието на градски транспорт с пряк достъп до съдебните палати на съдилищата в гр. София. Изградената и функционираща транспортна градска връзка на населението с гр. София е от съществено значение. Градският транспорт е достъпен и значително по-евтин в съпоставка с междуградския такъв. От морална гледна точка считам, че с изместването на подсъдността ще се ограничи правото на достъп на столичани до образуваните от тях дела. Те ще бъдат лишени от възможността да правят справки по делата си, както и да участват активно в насрочените съдебни заседания.
Предлаганите промени в съдебната карта ще засегнат множество интереси на гражданите, районната администрация, както и други органи на държавната власт. Прерайонирането на съдебните райони би довело до накърняване на правата на гражданите, жители на територията на Столична община. Прекрояването на софийския съдебен район ще усложни придвижването най-вече за хората, живущи в районите, които ще се отцепят. Гражданите на горецитираните села са жители на територията на Столична община и се ползват от административните услуги към нея. Т.е. съдебните райони следва да съвпадат с административно-териториалното деление на страната. Нецелесъобразно и противно на всякаква житейска логика /ирелевантно/ е административните услуги на гражданите на територията на Столична община да се извършват от Столична община, а съдебните услуги от други районни съдилища.
Не съм съгласен с тезата, че е целесъобразно да се ограничи съдебния район на СРС и СГС, за да се постигне съответно увеличаване на натовареността на съседни съдебни райони. Това не е ефективна, законосъобразна и целесъобразна мярка. Направеното предложение от членовете на ВСС е мотивирано с необходимостта от решаването на проблема с неравномерната натовареност на съдиите от равните по степен органи на съдебната власт.
Обръщам внимание, че вследствие на законодателните промени в ГПК, (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), инициирани с оглед на голямата натовареност на гражданските съдилища на територията на Столична община, подсъдността по дела за застрахователни обезщетения за непозволено увреждане вече е алтернативна, т.е. по настоящ или постоянен адрес на ищеца или по местонастъпването на застрахователното събитие. Това обуславя, че всички дела на пострадали и увредени при ПТП ще бъдат преразпределени и ще се решават не както до този момент в СГС (по-голямата част от делата), но пред компетентните съдилища в цялата страна. СГС ще бъде разтоварен и с оглед на намаляването на обема на потребителските дела, което също бе предмет на измененията на ГПК. В тази връзка, подхода за преразпределението на делата в посока намаляване на натовареността на СРС и СГС е факт и последващо допълнително преразпределение е ненужно и неправилно.
Към настоящия момент не са налице обективни предпоставки, които да обуславят необходимостта от подобно изключване на районите Кремиковци, Искър, Панчарево, Нови Искър, Връбница, Банкя, Овча Купел, Витоша и Панчарево от правораздавателната система на Софийски районен съд или Софийски градски съд, или вътрешното им съдебно-административно разделяне.
2. Ограничаването на правото на справедливо, ефективно и реално правораздаване.
Правото на справедлив процес, както е гарантирано от чл. 6, § 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, следва да се тълкува в светлината на върховенството на правото, което изисква страните да разполагат с ефективно средство за съдебна защита, позволяващо им да отстояват своите граждански права. Член 6, § 1 от Конвенцията регламентира правото на справедлив съдебен процес. Правото на достъп до съд следва да бъде „реално и ефективно“. За да бъде правото на достъп ефективно, лицето следва да „има ясна, практическа възможност за оспорване на акта, който представлява намеса в неговите права“. Правилата, регулиращи формалните стъпки, които следва да се предприемат, както и сроковете, които следва да се спазят при обжалване на съдебен или административен акт, целят правилното осъществяване на правосъдието и съблюдаването по-специално на принципа на правна сигурност. Предвид гореизложеното въпросните правила или тяхното прилагане не трябва да възпрепятстват тези, които водят дела, да използват наличните средства за правна защита. В конкретните обстоятелства реалният и ефективен характер на това право може да бъде нарушен. Евентуалната промяна в границите на съдебните райони няма да допринесе до оптималното и своевременно решаване на въпросите с неравномерната натовареност на софийските съдилища. Изискванията за гъвкавост и ефективност, които са напълно съвместими със защитата на правата на човека, може да оправдаят предварителна интервенция на административни или на съдебни органи, която не удовлетворява изискванията на член 6 във всяко отношение.
Преминаването на отделни селища към съседни съдебни райони би довело до нарушаване на правилата за местната подсъдност, визирани в ГПК н НПК, което от своя страна ще доведе до нарастване броя на делата със спорове кой съд е компетентен да разгледа даден правен спор. С решение по Протокол № 40/15.07.2015 г. от ВСС е приет доклад, с който категорично с описано, че за определяне на районните съдилища като основни звена на съдоустройствената система се въвежда до обстоятелството, че тяхната дейност стои най-близо до гражданите. Евентуално приемане на предложените промени би противоречало на приетия доклал. Считам, че само от статистически данни за броя на делата и измерването на километри от центъра на гр. София до населеното място и близостта му до друго такова не може да обоснове извода, че е по-целесъобразно тези населени места да преминат към друг съдебен район. Както споменахме по-горе, не е отчетено обстоятелството, че на територията на Столична община има изградена инфраструктура на обществения транспорт, осигуряваща връзка и е най-отдалечените населени места. Ползването на съдебни услуги след прерайонирането на съдебната карта ще затрудни не само придвижването на гражданите, които ще трябва да пътуват до съседни на столицата области, но и на служителите на районната администрация. Необходимостта от повече време за пътуване може да доведе до неоправдано командироване на служителите. За достигането до други съдебни райони и общини извън обсега на Столична община, гражданите ще бъдат принудени да се придвижват с личните си автомобили и закупуването на винетен стикер или използването на междуградски транспорт, което ще доведе до допълнителни разходи за тях. Считам, че независимо от смяната на моделите, начинът на райониране на съдилища трябва да следва административното деление на териториятаи да се ръководи от принципа за достъпно и близко до хората правосъдие. Предвиждащото се увеличение на съдебните разноски /такси/ ще рефлектира до негативни финансови загуби. Предлаганите промени биха засегнали и други органи на изпълнителната власт, с които районната администрация си сътрудничи. Органите на досъдебното производство също ще трябва да реорганизират щатовете и работата си.
С оглед на гореизложеното, не считам, че чрез промяната на съдебното райониране ще се подобри обслужването на жителите на засегнатите райони. Напротив! Чрез въвеждането на ограничение и изключване на районите Кремиковци, Искър, Панчарево, Нови Искър, Връбница, Банкя, Овча Купел, Витоша и Панчарево от правораздавателната система на Софийски районен съд или Софийски градски съд, или вътрешното им съдебно-административно разделяне се възпрепятства правото на справедливо, ефективно и реално правораздаване.
3. Дискриминационно отношение с оглед на разделянето на столичани.
Принципът на недискриминация е твърдо установен в законодателството на Европейския съюз (ЕС) и включва разпоредби, свързани с достъпа до правосъдие. Член 7 от Директивата относно равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход и други директиви относно равенството, като например Директивата относно равно третиране в областта на заетостта и професиите, Директивата за равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и Директивата относно равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), съдържат разпоредби в това отношение. Освен това директивите относно равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход; равно третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги.
Разпоредбите на чл. 21 и чл. 47 от дялове „Равенство“ и „Правосъдие“ на Хартата на основните права на Европейския съюз гарантират правото на недискриминация и на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, включително достъп до правосъдие. По отношение на тези въпроси Агенцията на Европейския съюз за основните права разглежда понятието за достъп до правосъдие в общия му смисъл, като обхваща както съдебните, така и извънсъдебните средства за правна защита.
Акцентирам върху обстоятелството, че с предложението за промяна на границите на съдебни райони се създава изкуствено разделение на гражданите на Столицата. Не намирам за правилно подобно делене и ограничаване на правата и законните интереси на столичани, което разделение следва да се осъществи по неясни принципи. Защо е необходима подобна реформа, при условие, че както споменах по-горе голяма част от делата, които са подсъдни на СРС и СГС и които ги натоварват, в бъдеще ще бъдат подсъдни на другите съдилища в цялата страна? Защо е необходимо разделянето на гражданите на София? Защо се усложнява допълнително и без това намалената вяра на столичани в правосъдната система у нас? Защо е необходимо да се правят допълнителни разходи от гражданите на Столицата, за да получат право на справедлив съдебен процес и да отстояват правата си?
Не на последно място, обръщам особено внимание, че не се споделя мнението на жителите на засегнатите населени места, които твърдо се противопоставят на подобни изменения. От предоставената ни информация е видно, че софийските села и засегнатите райони са се обявили срещу новите граници на съдебните райони. Кметовете считат за неуместно части от територията на Столична община да се отделят и придадат към друг съдебен район, тъй като това няма да доведе до желания резултат за разтоварване на съдиите от СРС и СГС. Те считат, че съдебните райони на съдилищата задължително трябва да съвпадат с административно-териториалното деление на страната и в частност на Столична община, а при необходимост от прекрояване на съдебната карта, то най-добрия начин и подход е разделяне на съда на райони, а не обратното. След общо допитване до местното население, жителите на засегнатите населени места изразяват крайно отрицателно мнение и недоволство и информират за организиране на действия за неподчинение по поставения въпрос.
В тази връзка, изразявам съпричастността си с мнението на жителите на горепосочените райони и населени места. Нека не делим столичани и да не правим допълнителни и изкуствени прегради между център и периферия, между граждани, имащи право на правосъдие и такива, които притежават статута на „столичани в повече“!
С оглед на гореизложеното изразявам настоящата позиция, с която решително се обявявам срещу предложението за промяна на границите на съдебни райони на територията на Столична община.
С уважение:
Адв. Даниел Тунчев, експерт към „Комисията по местно самоуправление и нормативна уредба“ при Столичния общински съвет на Столична община.
www.tunchev.eu
